Стихотворения за малки и големи деца
- Детайли
- Написана от Павлина Йосева
- Категория: Литература за деца
Училище за сестрички
Мойта мъничка сестричка
е небрежна ученичка!
А пък аз съм нейна кака
и потропвам, с двата крака.
За „Цената на властта“ и потенциала на един дебют
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
„Цената на властта“ е амбициозен и разточителен дебют в игралното кино на Исидор Карадимов. Той е пълен автор на филма – съсценарист, съвместно с Ирина Лазарова, режисьор и оператор.
Трейлърът ме заинтригува и очаквах творбата с интерес и внимание. Бях изненадан от продължителността й – 145 минути, от усложнения и пълен с обрати сюжет, както и от целия куп знаменитости, накичили го като коледно дърво.
Всъщност „Цената на властта“ е опус за избора – от коя страна на барикадата си – дали от тази, от която чрез схеми ще крадеш ресурс и ще предизвикаш хиперинфлация и бедност, или от тази, зад която може да противодействаш на престъпните схеми на управляващите групировки, впили се като пиявици във всеки следващ премиер, инсталиран от задкулисието начело на държавата ни.
Прочети още: За „Цената на властта“ и потенциала на един дебют
Писмо за една майка
- Детайли
- Написана от Джовани Орели
- Категория: Преводна литература
Е, щом е така, ще драсна по Коледа. Два реда, като другите. Е, щом е така, ще ги скалъпя някакси. Коя Нова година се пада? ТРИНАЙСТА».
Бях се унесъл в нереални представи. А годините, на колко бях тогава? Зад унеса надничаше един въпрос, зададен ми от моя внук Франческо, на който бях длъжен да отговоря.
Валентина Митова
- Детайли
- Написана от Валентина Митова
- Категория: Автори
Валентина Митова за себе си:
Родена съм в България. Завършила съм руска гимназия и Университет по библиотекознание и информационни технологии.
Работила съм в библиотеката на Културния дом в "Дружба", София и в библиотеката на Института по молекулярна биология към БАН.
Разбито сърце
- Детайли
- Написана от Валентина Митова
- Категория: Лирика
Малко щастие
Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните, годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги!
Беше време,
когато студа не бе като днешният
Нито слънцето толкова палещо...
Беше време,
когато не страдахме от ишиас и лумбаго
Кръвното ни и захарта ни не бяха високи...
Не падахме лесно...
Носехме високи токчета по цял ден
и не се уморявахме!
Танцувахме по цяла нощ
и не се уморявахме
Дундуркахме ревящи бебета
и ни се спеше като за световно!
Но... успявахме
да отидем на работа...
Всичко беше така...
Никой не мрънкаше!
Никой не се жалваше...
Просто живеехме...някак,
щастливо с малкото, което имахме...
И не искахме изобщо да мислим...
колко нещастни сме...
А измисляхме как да бъдем шастливи
и живеехме
своето малко щастие,
своята розова Пролет -
младостта си!
